Learning to Fly

Felix: Позитроне, сега излизам. Като се върна ще ти кажа.

е+: Аре бе аз как ви пиша темите по история

Felix: Офф! Ае да ти решавам задачата..

Определете:
а) скоростта v, с която ь-частиците навлизат в А2
Ми то тва е един вид да измериш засилката на въпросното нящу. Представяш си автомобил. За предпочитане Жигули. Засилваш го от наклонената отсечка Атанасовци-Челопеч и гледаш с каква скорост навлиза в отсечката Челопеч-Мало Коньово. Ето как става

- Ускоряващото напрежение е 9.8 по разбираеми причини.
- изминатото разстояние д = 10 км (приблизително... не броим завоя при Рачева махала)
- маса на частите на жигулата (жигула-частиците) - тон и пеесе общо
- заряда също е даден - 3 големи ракии и календарче на Клаудия Шифър в жабката.
забравих да спомена, че и полето е хомогенно - навсякъде пасат крави.
Оттук събираме заряда и масата, делим ги на разстоянието и умножаваме всичко на напрежението. Отговор - заряда идва малко множко за толкова малко път и напрежението избива на 5-6 пъти под формата на псувни, адресирани към всичко зелено, синьо и живо наоколо. Все пак търсехме скоростта, но тя е малко недефинирана стойност, защото стрелката на километража варира от 25 до 75 км/ч.

б) ускорението а, с което ь-частиците се движат в А1
Ми тука за нуждите на физиката отново ще се позова на модела с жигулата като този път за разнообразие ще взема за пример отсечката Нананайци-Атанасово, която де факто е със същия наклон като Атанасово-Челопеч. В този случай обаче дори нямаш нужда от това, което ти е дадено, защото на всички е известно, че Жигулата тръгва по пътя едва след като Дедо Кръстан я натоварва с 2 щайги с компот от грудки и ошаф - действие, последвано от неминуемия удър по капака на багажника, който следва всяко действие на товарене. Именно този удър дава ускорението на Жигулито. Всичко това означава, че за да се измери точно ускорението трябва да се знае силата на удъра на Дедо Кръстан, а не е тайна, че из местността се носи слух как една вечер Дедо Кръстан с 1 замах отнесал 4 л бира наведнъж за не повече от 17 милисекунди. Оттук разбираме, че освен, че Жигулата не е за пиене, автомобилът е получил и доста сериозна вдлъбнатина на капака. А що се отнася до ускорението... еми явно не е било достатъчно, щом като заряда от 3 големи ракии не е надникнал да види кой е барем тоя голем човек, дето млати така силно.

в) големината на магнитната сила Ф, действаща на частиците в А2
те тва па е лесно! Разделяме масата на заряда и умножаваме по индукцията плюс заряда пак. И получаваме, че магнитното поле си е ебало капаците на 34та степен, щото как по дяволите се задържат тия жигула-частици закрепени - и НАСА не мое ти отговори!

г) Посоката на индукцията на магнитното поле
Тука трябва да си послужим с един основен раздел от физиката, а именно етимологията на думите. Да вземем за пример думата "редукция". Какво означава тя? Правилен отговор, втори ред, 7мо място - "намаляване". Никой не обича да му намалява каквото и да е било, а за този негативен оттенък, бих казал даже нюанс или дори щрих, е виновна наставката "ре". Но какво се наблюдава в думата "индукция"? наставката "ре" е сменена с "ин". Всеки уважаващ се компютърен речник би превела тази наставка като "в". Но какво се случва с корена "дукция"? Всеки уважаващ себе си латински-говорещ лингвист-циганин знае, че "дукция" не е нищо друго освен "дупка за ежедневна експлоатация", което означава, че сглобим ли частите ще получим от "индукция" - "вдрисък".
Сега, поради деликатната материя, с която боравим, ще трябва да уточним как точно действа наставката "в" към фрагмента "дрисък". Трябва да се отбележи, че въпросния фрагмент без никакво съмнение е от изходен тип, но в следствие на особеностите на българския език, както и на факта, че думата "вдрисък" е от славянобългарски произход и още се използва в някои части на Бесарабия (например в Дупевь-город и Гъзы-на-Днестрь) излиза, че на фрагмента му се дава противоположна насока и го прави от входен тип.
Следователно индукцията на картинката е от горе на долу и затва частиците отиват до вратата "бета" до тоалетна.

д) радиуса ч, по който се движат ь-частиците в А2
епа.... и тва е лесно - имаме, че индукцията е = 0,1 Т, а широчината е = 1. Така че няма начин как отговора да е нещо различно от 1.. 0,1.. 1,1.. 1,01.. и т.н. Но тъй като виждаме, че няма начин как радиуса ч да е по-малък или равен на 1 просто, защото частиците отиват чак при вратата бета, предлагам да прибавим към отговора масата - първо, защото без маса не може; и второ, защото те тия частици тежки та мамата си джасат и поднасят настрани.

е) ъгъла бета на отклонение на ь-частиците от първоначалната им посока на движение, когато те напускат А2
А. То тва бета било ъгъл, а не врата... Предполагах, ама тва не е професионално!
Нека да разгледаме все пак конкретната ситуация. Имаме, че ь-частиците напускат полето А2, където са изтърпяли такъв вдрисък, че не само са се откинали (отклонили), но както виждаме имат пълното основание и да напуснат въпросното поле. Същото би казал и Чичо Красимир, шофьор на Жигули, което абсолютно случайно кара по маршрута Челопеч-Мало Коньово. За Чичо Красимир знаем, че е млад левент на 35 до 38 г., задомен с многобройна челяд в с. Кислец, Кюстендилско. Освен това знаем, че е изложен на вдрисък от 0,1 Т, което ни върши чудесна работа на нас, за да го вземем за пример, въпреки неговия бурен протест и крив, напрегнат поглед. Та зад въпросния поглед Чичо Красимир обмисляше дали да го цепи напрао към Мало Коньово и чак там да дари известно количество тор за международен износ към Велико Коньово или да го завие у лево, за да навести тоалета на механа "В търбуха на мечока" в село Гивгирик, което е известно с уютните си външни кенефи и екологично чисти септични ями. Не веднъж въпросния търбух е поемал мъката на Чичо Красимир и това продиктува решението му да отбие от пътя за Мало Коньово и да поеме към Гивгирик. По този начин излезнал от полето на вдрисък и намерил място за дрисък. След някои операции от натурално-биологично естество Чичо Красимир се оттеглил в Жигулата си, погледнал компаса, серийно производство с вграден часовник, термометър, бързовар и мухоловка и установил, че не работи. Всичко това ни кара да си мислим, че стойността на ъгъла бета клони към неизвестното, но аз съм убеден, че от отдавна вече съм ви отказал да мислите, така че да приемем, че неизвестното клони към ъгъл бета до такава степен, че ни е неизвестно колко е тоя ъгъл.

ж) времето т на движение на ь-частиците в А2
тва секи го знае: Ес = Ве . Те, следователно Те = Ес/Ве. В случая имаме Ес и то е 1. В а) подточка намерихме и скоростта, която е в интервала от 25 км/ч до втора космическа. От получената дроб става ясно, че каквато и да е точната стойност на Ве, времето е по-близо до нулата отколкото часовниковата стрелка в 0 часа и 00 минути. Демек толкова бързо е станало всичко, че ь-частиците са се разпорили, ама без да уточнявам от какво.

Иииии...
з) при каква стойност на В0 на магнитната индукция ь-частиците няма да достигнат дясната страна на А2?
И това е лесно. Ама ще ти го кажа утре, че един паяк ме кара да му решавам задачите по химия... (става въпрос за спайдърмен, т.е. Колето, който има амбиции да се занимава с химия)

Днес Ванката си е взел изпита... Истината е някъде там!